Проект - Стенопис “Търновските благодетели”

Благодетелите

• дарители
• дарения

• • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • Липсва снимков материал
  • 
  • 
  • 
  • 
  • Михаил Кефалов (1783 – 1868)

    Михаил Райчев Кефалов е роден в Тетевен. Първоначалното си образование получава в местния манастир „Св. Илия“. Учи в Румъния и Русия. След завършването си е назначен за губернски секретар на Одеска губерния. Воден от родолюбиви чувства, на 5 януари 1855 г. завещава значителна част от приходите на свои имоти в Букурещ за построяване на „Човеколюбива болница на светите безсребърници Козма и Дамян“ с параклис към нея (Старата болница, сега СБАЛ по кардиология) и за създаване на общонародно училище (Мъжката гимназия „Св. Кирил“, сега ПХГ „Св. св. Кирил и Методий”) в Търново. Болницата е построена през 1888 година, а гимназията – през 1880 година.

    
  • Никола Пиколо (1792 – 1865)

    Никола Савов Хаджиилиев, известен като Никола Пиколо (букв. малчо, заради ниския му ръст), е лекар, филолог, писател, преводач. Роден е в Търново във видно търговско семейство. Учи в местното гръцко училище и в гръцкия лицей в Букурещ. Преподавател по история в Гръцката велика школа на о-в Хиос и преподавател по философия в Йонийската академия на о-в Корфу. През 1824 година става доктор по литература, а след това и професор. По-късно следва медицина в Болоня и завършва с докторат в Пиза. От 1839 година до края на живота си живее и работи в Париж. Оставя многобройни трудове по философия, литература и медицина на френски и гръцки език.
    През 1865 година завещава 12 000 франка за Мъжката гимназия и 1 500 франка на църквата „Успение Богородично” в Търново

    
  • Максим Райкович (1801 – 1874)

    Максим Райкович (светско име Минчо Райков Крински) е духовник, учител, книжовник, участник в просветното движение и в църковно-националната борба. Роден в Дряново. Учи в килийното училище в родния си град, в Дряновския манастир „Св. Архангел“ и в Преображенския манастир „Св. Преображение Господне“. Свещеник и учител в Лясковец (1832 – 1837). През 1837 – 1844 г. е игумен на Лясковския манастир „Св. св. Петър и Павел“ и е ръкоположен за архимандрит. Участник във Велчовата завера (1835). Поради преследвания от страна на гръцките църковни власти избягва в Сърбия, а по-късно – в Румъния. Основава българското училище и църквата „Св. Пантелеймон” в Галац. По време на Кримската война (1853) е доброволец в руската армия. Награден е с кръст за храброст.
    На 13 януари 1873 г. архимандрит Максим Райкович завещава цялото си парично имущество в полза на развитието на българската просвета, от които 200 австрийски жълтици отиват за Девическото училище в Търново.

    
  • Козма Тричков (1806 – 1867)

    Козма Тричков Вълков е роден във Враца. Учи в килийно училище в родния си град. Около 1825 година се установява в Букурещ. Към средата на ХІХ в. е влиятелен търговец със значителен капитал. Активен участник в живота на българската емиграция в Румъния. По време на Кримската война (1853 – 1867) е член на Българския комитет за набиране на доброволци за войната. От 1862 година е член на Българската добродетелна дружина. Прави щедри дарения за поддържане на българските чети през 60-те години на XIX в.
    В завещанието си от 18 февруари 1867 г. дарява 500 австрийски жълтици за строежа на болницата „Свети безсребърници Козма и Дамян“ и за бъдещата Мъжка гимназия „Св. Кирил“ в Търново. Умира в Букурещ.

    
  • Панарет Рашев (1808 – 1887)

    Панарет Рашев (светско име Панайот (Петър) Пенчев Иванов (Йоаниди) Рашев) е висш духовник, участник в църковно-националното и просветното движение. Роден в Търново. Учи в гръцко училище в родния си град, след което продължава образованието си в лицея „Св. Сава“ в Букурещ. След това учи в Атина и Париж. През 1838 година е придворен учител в Букурещ. Приема духовен сан през 1845 година и остава на служба в Цариградската патриаршия. След скъсване на отношенията си с Цариградската патриаршия се обявява за български духовник и се включва в борбата за национална църква и просвета. Един от основателите и най-активните дейци на Българската добродетелна дружина. През 1876 година е председател на Българското човеколюбиво настоятелство. Почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
    Умира в Букурещ. Тленните му останки са пренесени в Търново и погребани в преддверието на църквата „Св. св. Константин и Елена“. Награждаван е с ордените „Св. Ана“ II степен, „Св. Александър“ II степен и др.
    Митрополит Панарет Рашев още приживе прави щедри дарения за българската просвета и култура. Предоставя 10000 австрийски жълтици на Търновската община за откриване на българско духовно училище в Петропавловския манастир край Лясковец. В завещанието си от 1886 година дарява 30 000 лева на началните училища и 5 000 лева на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Търново. От останалата част от имотите му е образуван фонд на негово име, от който се подпомага образованието на млади свещеници в чужбина и издаването на книги на български език.

    
  • Петър Керемекчиев (1826 – 1881)

    Петър Хаджиненчов Керемекчиев е роден в Търново. Начално и средно образование получава в гръцкото училище в родния си град. Завършва колежа „Рефорцу“ в Цариград (1844 – 1848). През 1860 година заминава за Русия и постъпва в Одеското търговско училище. По-късно става секретар в английското консулство в Галац, Румъния. Участва в обществено-политическия живот на букурещките българи и в борбата за разрешаването на българския църковен въпрос. Умира в Букурещ.
    На 27 ноември 1879 г. завещава 20 000 лева на настоятелството на болницата „Св. св. Козма и Дамян“ и училището „Св. Кирил“ в Търново. С негови средства е основан Фонд за народно образование „Петър Керемекчиев” за придобиване на образование в Европа, благодарение на който до началото на ХХ в. 77 българи придобиват висше образование и впоследствие заемат високи длъжности в сферата на просветата, културата и управлението.

    
  • Евгения Кисимова (1831 – 1886)

    Евгения Кисимова е родена в Търново през 1831 година. Получава образование в девическото училище. Голямо значение за формиране на нейния характер има нейният баща х. Георги Кисимов. Той е сред първомайсторите на абаджийския еснаф, виден търговец с известни политически пристрастия и личен дял в публичния живот на Търново. Брат ѝ Пандели Кисимов своевременно се налага сред търновския елит като търговец и с ангажираността си с книжнина, просветно дело и гражданските борби. Сестра ѝ Мария се жени за д-р Васил Берон. Евгения Кисимова става съпруга на богатия търговец х. Димитър Владов. Още съвсем млада, Евгения се проявява като модерна жена, която е едновременно интелектуалка, води светски живот, участва и подема инициативи, поддържа приятелски отношения с най-изтъкнатите личности по онова време – д-р Албърт Лонг, Огюст Дозон, румънската княгиня Елисавета (Силва Мара), Васил Чолаков, Петко Горбанов, Петко Славейков, Захари Княжески, Стоян Робовски и др.
    ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО И ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО „РАДОСТ“:
    Идеята за такова дружество възниква през 1869 година под името „Женска община”. Евгения Кисимова произнася реч на тема женското образование и отправя своя първи апел към търновската общественост да поеме и тя част от отговорността по образованието на девойките. Второто събрание на „Женската община“ е организирано в училището при църквата „Свети Никола“. Третото е проведено на 19 октомври 1869 г., когато е приет устав на дружеството. Евгения Кисимова произнася реч, в която очертава задачите на дружеството , една от които е да се отвори каса за набиране на средства. Със събраните пари ще бъдат подпомагани девическите училища и една главна учителка, която да обучава момичетата на необходимите науки. На по-късен етап дружеството ще има задача да отвори училища в селата. На това събрание 32 търновки даряват веднага сума в размер на 6 752 гроша. За кратко техният брой се увеличава на 95 члена. Наред с дарителките, спомоществователи на дружеството са митрополит Панарет Рашев от Букурещ, епископ Климент Браницки, архим. Максим Райкович от Галац, търновският мютесарафин Хайдар бей и др. Събраните средства отиват главно за издръжка на Девическото училище в Търново. Друга важна инициатива е организирането на неделно училище в Търново от 25 март 1870 г. Занятията се провеждат в храма „Св. св. Константин и Елена“. Третото направление на дружеството е насочено към изпращане на млади момичета да продължат своето образование в чужбина – в Русия и Румъния. В началото на XX век дружество „Радост“ участва във формирането на Българския женски съюз. През септември 1898 г. отваря врати и учебното заведение, наречено „Трудолюбие“.
    Дружеството разполага и с приходите на тринадесет дарителски фонда.
    На 1 август 1877 г. в двора на църквата „Свети Атанасий“ Евгения Кисимова отново събира жените и основават дружество „Милосърдие“. Руско-турската война е в своя разгар и дружеството се ангажира с осигуряване на подслон за бежанците, както и мобилизиране на жените за милосърдни сестри по болниците и къщите на ранените. Дейността, която започват да развиват, е разнообразна и свързана със събиране на средства, дрехи, храни, оказване на медицинска помощ. Дейността на новооснованото дружество „Милосърдие“ отговаря на социалната и политическа обстановка по онова време.

    
  • Ангел И. Попов (1835 – 1920)

    Роден в Търново през 1835 година в семейството на свещеник Иван Недев от Плаково. От 1841 до 1948 година учи в килийното училище при църквата „Св. Никола“ в града, след което учи занаят – терзийство. По-късно продължава образованието си при Петко Р. Славейков, Никола Михайловски и Тодор Шишков. Владее френски, гръцки и италиански.
    С първоначален капитал от 4 000 гроша, предоставен от баща му, той става търговец – терзия през 1855 година. Търговията му тръгва добре, той се замогва и скоро се жени за търновката Мария Смилова.
    През 1861 година започва търговия с бубено семе, поради което в продължение на пет години живее в различни градове в Италия. От новата търговия той спечелва състояние и се насочва към фабрично производство. През 1865 година отваря в Килифарево фабрика за хартия за писане, амбалаж и мукава, от която произвежда 45 000 оки. Продава значителна част от продукцията, но не успява да намери траен пазар и се насочва към производство на брашна. За да изучи технологията постъпва като общ работник в мелница в Унгария. От Будапеща купува машини, преустройва фабриката за хартия и започва ново производство. По-късно открива нова фабрика за брашно в местността Дервент край Търново.
    През 1894 година Ангел Попов отваря фабрика за тестени изделия, фиде и макарони, каквито до тогава се внасят само от чужбина.
    Ангел Попов е избран за народен представител през 1892 година.

    
  • Мария А. Попова (1843 – 1908)

    Родена в Търново. Произхожда от известния род Смилови. През 1859 година се омъжва за Ангел Попов и през целия им съвместен живот подкрепя и насърчава новаторските му идеи, помага му в трудни моменти. Участва активно в управлението на предприятията. Еманципирана и образована, използва своя авторитет и влияние сред съгражданите си в служба на благородни идеи и цели. През 1878 година влиза в подновеното Женско благотворително дружество „Радост“, в което участват изтъкнати търновски гражданки. Изпитала неведнъж превратностите на съдбата, Мария Попова достига до убеждението, че най-същественото благодеяние е да се даде възможност на бедния сам да изкара прехраната си.

    
  • Венета Ботева (1847 – 1919)

    Родена през 1847 година в Търново. Омъжва се твърде рано за търговеца Дончо Стефанов Петров и през 1865 година им се ражда син – Димитър. През 1868 година се разделят и тя отива да живее при вуйчо си Панарет Рашев в Букурещ. Тук се запознава с Христо Ботев и на 12.04.1876 г. се ражда дъщеря им Иванка. На 13 май Ботев се прощава с жена си и дъщеря си и на борда на кораба „Радецки“ пише историческото писмо, което Венета получава едва след смъртта му и в което казва: „Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те Христа“. След Освобождението на България Венета Ботева се връща в Търново с дъщеря си, където живеят крайно оскъдно. През 1885 година отново заминават при Панарет Рашев в Букурещ. След смъртта на митрополита се местят в Търново. С полученото от него наследство Венета учи децата си и построява къща. Иванка учи в Женева, във факултета по социални науки и през 1900 година завършва с титла лисансие на социалните науки. Умира неочаквано на 7 ноември 1906 г. вследствие на несполучлива операция. Венета Ботева умира в Търново през 1919 година. Погребана е до дъщеря си Иванка.
    В памет на дъщеря си през 1907 година Венета Ботева прави дарение от 6 000 лв. на училище „Св. Константин“ в Търново за образуване на фонд „Иванка Хр. Ботева“, като ежегодната лихва на капитала да служи за благотворителни цели.

    
  • Стефан Минчев Белчев (1849 – 1910)

    Роден в Търново в семейство на занаятчия. Завършва IV клас на тогавашното главно училище „Св. Кирил“ в родния си град. Поради липса на средства прекъсва учението си. През 1864 година заедно със своя баща и брат си Панайот полага основите на дружество за изработване на медни изделия и търговия с бакър, а по-късно става самостоятелен търговец-манифактурист. Успява да натрупа състояние. Активно участва в обществения живот. През 1883 година се жени за Мариола Дивитакова от Търново. Нямат деца. Народен представител в VI ОНС, член на Русенската търговска камара (1895–1899), помощник-кмет на Търново (1899–1910). Щедър дарител на различни просветни и културни институции в Търново. Благодетелен член на Стопанското училище „Трудолюбие“, Мъжката гимназия „Св. Кирил“, читалище „Надежда“. Умира в Търново.
    С дарените и завещани пари и имоти при Министерство на народното просвещение са образувани няколко фонда на името на съпругата му Мариола и на негово име, през които дарява по 10 000 златни лева на Стопанското училище „Трудолюбие”, на безплатните ученически трапезарии при мъжката и девическата гимназии.
    Дарява 2 000 златни лева на читалище „Надежда“.
    Със завещание от 21 юни 1910 г. Стефан Белчев оставя в полза на Търновската градска община цялото си имущество на предварителна обща стойност около 121 хил. златни лв.
    Със средствата по късно се финансира Първа народна смесена прогимназия „Стефан и Мариола Белчеви” .

    
  • Мариола Белчева (1867 – 1908)

    Предоставя на читалище „Надежда“ 20 хиляди златни лева, на Женското благотворително дружество „Радост“ и за Стопанското училище „Трудолюбие“ – 2 хиляди златни лева, на безплатните ученически трапезарии при Девическата гимназия „Митрополит Климент“ и Мъжката гимназия „Св. Кирил“ – по 500 златни лева, на църквите „Св. Никола“ и „Св. Атанас“ и Свещеническото братство „Св. Иван Милостиви“ – по 200 златни лева.

    
  • Панайот Минчев Белчев (1855 – 1910)

    Занаятчия и търговец, общественик. Роден в Търново. Учи в Търновското основно училище, но поради липса на средства прекъсва. Става съдружник на своя баща и на брат си Стефан в основаното от тях дружество за изработване на медни изделия и търговия с бакър. Умира в Търново.

    
  • Марийка Белчева (1869 – неизв.)

    Родена в Калофер. На 7-годишна възраст остава без баща. По време на Руско-турската война (1877–1878), бягайки от турците, заедно с майка си напускат града. По пътя майка ѝ умира, а тя се установява в Търново, където е осиновена.

  • Никола и Кина Хаджиславчеви

    Никола Хаджиславчев е роден в Търново на 13.12.1853 г. Учи в Търново, след което следва четири години в Роберт колеж в Цариград. Участва като доброволец в Освободителната война и като запасен офицер в Сръбско-българската и Балканските войни. Занимава се с търговия, земеделие и пивоварство, като е притежател на една от първите български пивоварни фабрики. Жена му Кина е родена в с. Бяла Черква. С Никола Хаджиславчев имат осем деца. Един от синовете – Славчо, роден през 1900 година, завършва гимназия с отличен и следва в Мюнхен минно инженерство. Прекъсва поради заболяване и отива в Швейцария на лечение, където остава две години. Умира на 02.05.1922 г. след тежка операция.
    В памет на починалия си син на 08.06.1923 г. Кина и Никола Хаджиславчеви даряват 100 000 лева за образуване на фонд „Славчо Н. Хаджиславчев“. От лихвите на фонда се учредяват стипендии за млади българи, родом от Търново, които да получат средно и висше образование в учебните заведения в България. Хаджиславчеви даряват още 100 000 лв. на Втора прогимназия „Иларион Макариополски“ за образуване на фонд за облекло на бедни ученици. Даряват големи суми на туристическото дружество „Трапезица“ (1923) и на читалище „Искра“ (1942).

    
  • Панайот Ангелов (1858 – 1919)

    Роден е в заможно търговско семейство в Търново през 1858 година. Учи в родния си град, завършва Роберт колеж в Цариград, а след това завършва Военното училище в София. През 1885 година е командирован в управлението на Галваническата част в Санкт Петербург, а оттам в минната рота в Кронщат. В края на същата година се завръща в България и посвещава силите си на развитието на българския флот. Той е първият български началник на Дунавската флотилия и Морска част и има голямата заслуга за комплектуването на флота с млади български офицери, възпитаници на Военното училище в София. По негова инициатива през 1892 година в Триест, Италия, са изпратени да следват като стипендианти на Военното министерство 12 младежи с гимназиално образование. Самият той през 1892 година и 1893 година е командирован в Италия и Англия, за да проучи условията за обучение. В 1892 година майор Ангелов е произведен в чин подполковник, а през 1895 година в чин полковник. При командването на флотилията от полк. Ангелов се поставя начало на националното корабостроене. Изработен е първият български парен катер „Амалия”.
    Панайот Ангелов е един от крупните дарители на Велико Търново. Дарява средства за приют за стари хора, а цялото си имотно състояние, възлизащо на 1 000 000 златни лева, завещава за благотворителни и просветни цели, като създава благотворителна фондация към Търновска община и шест благотворителни фонда към Военното училище. През 1927 г. Търновският общински съвет в знак уважение към паметта на своя дарител взема решение улицата, успоредна на главната „Мария Луиза” (днес улицата зад сградата на Община Велико Търново), да се именува „Панайот Ангелов”.

    
  • Стоян Ненов Киселов (1872 – 1937)

    Роден в Търново, произхожда от заможната и известна търновска фамилия Киселови. Получава основно и средно образование в родния си град и висше финансово и търговско образование във Виена (1888-1892). Завръща се в България през 1893 година и отбива военната си служба като доброволец в 17-и пехотен доростолски полк в Русе. От 1894 година е чиновник към БНБ. В тази институция заема отговорни постове до пенсионирането си (1923 г.). По време на Първата световна война (1915 – 1918) е изпратен да основе банкови клонове в Солун, Одрин и Дедеагач, от 1916 година е назначен за комендант на Кюстенджа. Активен деец на гимнастическото движение в България, основава и ръководи дружества към него във всички селища, където работи. От 1920 година е касиер на съюза „Юнак“ в София (1920 – 1928). Събира народни песни.
    На 13 юли 1937 г. Стояна Киселов завещава на търновското читалище “Надежда” облигации на номинална стойност 800 хил. лв. Средствата са предназначени за образуване на фонд “Стоян Н. Киселов”, с приходите от който най-рано пет години след смъртта му да се издаде история на град Търново. Учителският съвет на Мъжката гимназия „Св. Кирил“ с решение от 22 октомври 1937 г. го обявява за дарител на гимназията. Завещава на съюза „Юнак“ облигации на номинална стойност 200 хил. лв. Ктитор на църквата “Св. св. Кирил и Методий” в Търново, построена по инициатива на неговите братя Васил и Никола.

    
  • д-р Петър Христов Аладжов (1908 – 2004)

    Роден е в Търново на 25 септември 1908 г. Баща му Христо Аладжов е занаятчия търговец, а майка му Теофана Мичурин е дъщеря на Петър Мичурин - участник в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Постъпва в Основно училище „Митрополит Панарет”. След това започва да учи в Търговската гимназия в Търново. Като ученик членува в юношеския туристически съюз „Царевец“. След като завършва, е стажант в търновския клон на Българска търговска банка. Заминава за Прага, където продължава образованието си. Става член на студентската организация „Българска седянка”, която обхваща 470 младежи и е най-старото българско академично дружество в чужбина. Той се включва активно в организационния живот, избран е за касиер на организацията, а после и за неин председател. След завръщането си в България постъпва на работа в търновския клон на Българска търговска банка, а по-късно е и неин директор. Един от основателите на Ротари клуб – Велико Търново през 1938 година. В началото на 1943 година е назначен от министър-председателя Богдан Филов за Върховен комисар на Комисариата на военновременното стопанство. След Деветосептемврийския преврат е арестуван от милицията на 13 октомври 1944 г. След заседание на т. нар. Народен съд на 18 април 1945 г. е освободен. Отново започва работа в Българска търговска банка, където възстановява банковите контакти с чужбина. На 27 декември 1947 г. банката е национализирана, а заедно със семейството си д-р Аладжов е изселен в с. Церово. По-късно заминава за Германия със семейството си. На 15 март 2001 г. е избран за почетен гражданин на Велико Търново „за неговите изключителни постижения в областта на световната икономика“.
    През 1990 година дарява 200 000 германски марки за изграждане на паметник на Стефан Стамболов във Велико Търново. Паметникът е издигнат в началото на занаятчийската улица “Самоводска чаршия.” Част от нумизматичната си колекция дарява на Регионалния исторически музей във Велико Търново.

    
• • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • 
  • Читалище „Надежда – 1869”

    Читалище "Надежда" полага началото на библиотечното и музейното дело, на театъра, киното и художествената галерия във Велико Търново. Основано е на 8 юни 1869 г. от тридесет и двама ентусиасти начело с Димитър хаджи Павли Иванов. Свързано е с исторически събития, важни за утвърждаването на българската държава. На 2 август 1887 г. тук Фердинанд Сакскобургготски полага клетва за български княз. Тук заседават Третото велико народно събрание (19 октомври 1886 г.), Четвъртото велико народно събрание (3 – 17 май 1893 г.) и Петото велико народно събрание (9 юни – 9 юли 1911 г.). На сградата е поставен историческият надпис "СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТАТА".

    
  • Читалище „Искра – 1896”

    Народно читалище „Искра – 1896“ е духовен, книжовен и просветен център във Велико Търново. Читалището е основано на 28 декември 1896 г. в тогавашното село Марино поле, днес част от Велико Търново. Началото на читалищната институция поставят учителите Емануил Петров, Георги Недечев, Йонко Пенев и Марийка Чукова. За пръв председател е избран Димитър Маринополски. Първоначално се е помещавало в сградата на църквата „Света Марина“. През 1918 година е построена сградата на читалището-паметник в памет на падналите във войните от 1913 – 1918 г. жители от Маринополската махала. В сградата отваря и киносалон, един от трите в града.

    
  • Първа мъжка гимназия „Св. Кирил”

    През 1836 година възрожденският отец Зотик прави опит за откриване на първото взаимно училище. През есента на 1839 година към църквата „Св. Никола“ възниква общинско училище. Михаил Кефалов поставя началото на един фонд, който постепенно се попълва с дарения и от други богати българи: Силвестър Пенов от Габрово, Козма Тричков от Враца, д-р Никола Пиколо от В. Търново, Максим Райкович от Лясковец, Петър Керемекчиев от В. Търново и др. От 1854 до 1885 година училището е класно. Училището „Св. Кирил“ прераства в гимназия през 1872 година. През 1880 година е построена сградата на гимназията. През 1885 – 1886 г. училището се преобразува в седемкласна гимназия „Св. Кирил“. През 1888 година учебното заведение получава статут на държавно училище. В него се настанява Мъжката гимназия „Св. Кирил“, отделена според изискванията на тогавашния Закон за народното просвещение. Основните класове на гимназията съвместно с ОУ „Мариола и Стефан Белчеви“ се обособяват като Първа смесена прогимназия. През 1952 година Мъжката гимназия се преобразува в Пълно средно училище „Кирил и Методий“. Този конгломерат включва в себе си Първа прогимназия „Мариола и Стефан Белчеви“, НУ „Митрополит Панарет“, НУ „Н. Михайловски“ и Мъжка гимназия „Св. Кирил“. През 1992 година ЕСПУ „Св. св. Кирил и Методий“ се преобразува в Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.

    
  • Държавна девическа гимназия „Митрополит Климент”

    Основана е на 1 ноември 1879 г. на базата на откритото през 1849 година Девическо взаимно училище при църквата “Св. Никола” и на основаното на 1 август 1869 г. Класно девическо училище. Силен тласък на идеята дава основаната от Евгения Кисимова „Женска община” (преименувана през 1872 година на дружество “Радост”) с нейната благотворителна дейност, както и с даренията на известни благодетели като Иларион Макариополски, Панарет Рашев и др. Като признание за заслугите на Търновския митрополит Климент за развитието на учебното заведение през май 1902 г. гимназията приема неговото име. Ползва приходите на фондовете „Мариола и Стефан Белчеви”, „Митрополит Антим”, „Кинка Манева”, „Атанаска и Богдана Владкови”, „Живка и Благовеста Кантарджиеви”, „Мария Аврамова Радева”, „Еленка и Марийка Т. Несторови”, „Райна Данчо Томова” и „Милка Георгиева Бояджиева” и др. в сградата се помещава Факултетът по изобразително изкуство на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

    
  • Втора прогимназия „Иларион Макариополски”

    Началото на прогимназиалното образование е поставено през 1909 година с Първа мъжка прогимназия „Мариола и Стефан Белчеви” и Втора девическа прогимназия „Иларион Макариополски”. Сградата е осветена през 1935 година. Щедри дарители са Катя и Никола Хаджиславчеви. От април 2003 г. е Професионална гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон”.

    
  • Средно техническо училище „Ангел Попов”

    През 1908 година в завещанието си Ангел Попов дарява имот и средства за построяване на низше техническо училище  за подготовка на момчета, като единственото му желание е това  училище за вечни времена да носи неговото име.
    С указ № 30 от 04.08.1943 г. на Негово Величество Борис III, Цар на българите, се създава Средно техническо училище. Първоначално учениците учат в сградата на Етем бей, а след това в Първа гимназия „Св. св. Кирил и Методий”.
    С Указ № 13 от 16.09.1944 г. се разрешава строежът на сградата за държавното средно техническо училище във Велико Търново върху подарената земя от Ангел Попов.
    През 2002 година се преименува на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Ангел Попов”.

    
  • Низше училище за търговия и кооперативно дело (Старопрестолна професионална гимназия по икономика „Д-р Петър Аладжов”)

    Гимназията по икономика се разкрива през 1919 година след поискано разрешително от Търговско-промишленото дружество в Търново за организиране на вечерни търговски и занаятчийски курсове и за развиване на благотворителна дейност. От основаването ѝ до днес е именувана като Низше училище за търговия и кооперативно дело, Държавно средно търговско училище, Държавна търговска гимназия, Средно търговско училище, Икономически техникум „Васил Коларов”, Техникум по икономика, Старопрестолна гимназия по икономика, Старопрестолна професионална гимназия по икономика и през 2022 година по инициатива на Ротари клуб – Велико Търново за патрон на гимназията е избран д-р Петър Аладжов, блестящ икономист, търновец, дарител, възпитаник на гимназията и основател на Ротари клуб – Велико Търново през 1938 година.

    
  • Първоначално училище”Петър Дабков“

    Прочутият български занаятчия е роден в Търново около 1840 година. В края на живота си, на 26 май 1884 г., прави завещание от 100 000 гроша на училището „Св. св. Кирил и Методий“, а средствата от продажбата на къщата му да бъдат за издръжката на учител и да подпомогнат бедни ученици в Мъжката гимназия. След смъртта му през 1884 година право да се разпорежда с наследството му получава училищното настоятелство в Мъжката гимназия. Решено е средствата да бъдат за изграждането на ново училище в града. Строителството е завършено през 1908 година от х. Петкоолу. За благодарност търновци кръстили школото на името на Петър Дабков. Самото училище се намирало вдясно от сградата на съда. След 1944 година приемник на училище “Петър Дабков” става Основно училище “Бачо Киро”. По какви причини е сменено името и защо е прекършена волята на дарителя не е ясно. През 70-те години на миналия век училището се премества в новата сграда, намираща се на ул. “Филип Тотю”. Старата сграда на някогашното училище „Петър Дабков“ е дадена за ползване на Спортното училище. След промените, през 90-те години, постройката е съборена. На нейно място е построена банка, която фалира през 1996 година.

    
  • Болница „Свети безсребреници Козма и Дамян“

    Болницата във Велико Търново е първата българска болница, открита по време на османското владичество. Със своето завещание през 1854 година Михаил Кефалов реализира една родолюбива българска инициатива за разкриване на болница и училище във Велико Търново. Дейността по изпълнение на завещанието му се изпълнява от Ефорията в Букурещ и Епитропията в Търново, в която влизат видните търновци д-р Васил Хаджиберон, х. Славчо Хаджипаскалев, Янко Станеоглу, х. Христаки Стоянов и Димитър Станчов.
    По-късно било построено специално здание, в което болницата била преместена на 1 септември 1888 г. Разположена на висок и стръмен скат с югоизточно изложение, в нея са поместени вътрешно, хирургично, гръдно, инфекциозно и кожно-венерическо отделение. На това мястото се намира сегашната База II (т.н. Стара болница).
    През 1973 година е открит и новият стационарен комплекс, База I (т.н. Нова болница). Наименованието, което носи днес, е МОБАЛ „Стефан Черкезов”.

    
  • Санаториум за белодробно болни „Д-р Трейман”

    Създадена е от белогвардейския генерал д-р Фьодор Трейман. Той е роден в Рига и е наследник на потомствени немски лекари, дошли в прибалтийските земи. През 1931 година създава частна болница на ул. „Христо Караминков“ за лечение на туберкулоза. Общината в града подкрепила инициативата и през 1933 година отпуснала 3 дка общинска земя на хълма “Света гора”. Санаториумът за белодробно болни бил открит на 1 септември 1937 г. с 40 места.
    Другите големи дарители на белодробната болница са семейството на Донка и д-р Владимир Витанов, роден в старопрестолния град. 
    След 9 септември 1944 г. д-р Трейман е арестуван от органите на НКВД, пристигнали в България. По-късно по време на разпитите се самоубива.
    Днес лечебното заведение е Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания „Д-р Трейман”.

    
  • Епархийско сиропиталище „Пеньо и Мария Велкови”

    Със завещание от 29 юли 1916 г. Пеньо Велков оставя на Търновската митрополия 102 хил. лв. Желанието му е с тези средства да се построи и открие в Търново девическо сиропиталище, което да носи неговото и на съпругата му име. Част от средствата, възлизаща на 42 хил. лв., Пеньо Велков дава още приживе. На 28 юли 1916 г. е закупена сграда за приют, намираща се в махалата „Св. Троица”. На 3 юни 1923 г. Епархийският духовен съвет решава да се учреди фонд „Епархийско сиропиталище „Пеньо и Мария Велкови“. На 26 май 1936 г. Търновският епархийски духовен съвет преценява, че вече е възможно да се пристъпи към изпълнение на волята на дарителя. За целта фондът разполага с ок. 300 хил. лв. Митрополията осигурява още ок. 350 хил. лв. за откриването на сиропиталището. Сиропиталището е открито на 13 септември 1936 г. в тържествена обстановка. То носи името на дарителя и на неговата съпруга.
    Днес институцията се нарича Дом за деца, лишени от родителски грижи „Пеню и Мария Велкови”.

    
  • Църква „Св. св. Кирил и Методий”

    През 1860 година е поставен първият камък за изграждането на църквата. Тя е свързана с историята на преселниците, които заживяват в Търново, пристигнали от различни планински градчета. Кварталът тогава се нарича Кошарската махала и неговите жители са събирали дарения за издигането на храма. Средства са дали българите в чужбина, както и Българската община в Цариград. Строител-архитект е Уста Колю Фичето, който се споменава в летописната книга на храма за първи път като архитект. Храмът е кръстен на светите братя Кирил и Методий, но той е известен и с името „Свети Атанасий”, на когото е наречен вторият олтар. Третият олтар е свързан с името на св. св. Петър и Павел. Дарители и настоятели на храма са: братята Никола, Васил, Нено и Георги Киселови, Стоян Димоглу, х. Янко Димитров, Иван Драганов, Константин Събев, Дядо Дончо, Венко Иванов, Пеню Ракиджи, Тотю Петков, Ганчо Тодоров, Рачо Рачов, Цоню Генев, Велю Гергюв, Стоян Желязков, Петър Чешмеджи, Стефан Работилов и др.

    
  • Църква „Св. Никола”

    След получаване на султански ферман будни родолюбиви търновчани започват през 1832 година подготовка за строителство на храм „Св. Никола“ в гр. Търново. Предварителните дейности траят две години, а мястото така е избрано, че църквата да доминира над съществуващите сгради в града. Строителството на черквата е започнато през 1834 година от майстор Иван Давдата, Уста Колю Фичето завършва градежа през 1836 година и същата година на 6 декември (Никулден) тя е осветена от митрополит Иларион Критски. За кратко време храмът се превръща в център и средище на културния и просветен живот в града. През есента на 1839 година при църквата е открито първото българско училище в града, през 1843 година е построена нова училищна сграда, през 1845 година тук е основан и първият църковен хор с диригент Н. Златарски, през 1852 година начева библиотечната дейност, през 1869 година – читалищната работа, а през 1870 година и театралното дело в града. През 1858 година от църквата „Св. Никола“ поема своя път Хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Търново, а от 8 февруари 1870 г. започва училище за калфи и чираци. От храма поемат своя път ПГСАГ „Ангел Попов” и Старопрестолна професионална гимназия по икономика във В. Търново. След Освобождението на България от османско владичество църквата „Св. Никола“ и училището към нея стават съпричастни с „изковаването“ на Търновската конституция. През февруари 1879 г. пратеници от всички краища на българските земи от Мизия, Тракия и Македония се събират тук, за да решат съдбата на разпокъсаното ни отечество. Училищната сграда и църквата стават център на разисквания по т. нар. общонароден въпрос преди откриването на Учредителното събрание и по време на неговата дейност.

    
  • Църква „Св. св. Константин и Елена”

    „Св. св. Константин и Елена“ е източноправославен храм, разположен в стария център на Велико Търново, строен през 1872 година от Уста Колю Фичето. Църквата е трикорабна с много умело съчетани разнообразни архитектурни форми и елементи като полуцилиндрични, елиптични и кръстати сводове, полукръгли и сплеснати арки. При главния ѝ вход от двете страни на външната врата са поставени две въртящи се колони, които показват здравината и устойчивостта на сградата. По неповторим и изключително красив начин Колю Фичето успява да изгради и обедини църквата и камбанарията.
    Вляво от входа, в преддверието, са вградени надгробни плочи на видни търновски дейци. Една от тях е на х. Минчо Цачов. Тук е и паметникът на митрополит Панарет Рашев. На южната фасада по-късно са вградени богато орнаментирани надгробни плочи. От двете страни на входа са две гробници. Едната е на х. Николи Минчоолу – бореца за черковна независимост и неговата съпруга. Другата е на сина на Уста Колю Фичето.
    През 1858 година е образувана Градската община, чието седалище-канцелария е било в общата стая при църквата „Св. св. Константин и Елена“.
    Храмът е получавал дарения от повечето видни благодетели на града.

    
  • Катедрален храм „Рождество Богородично”

    Катедралният храм „Рождество Богородично” е разположен на малкия площад в Болярската махала, старата част на Велико Търново. Срещу нея е друга забележителност на града – Великотърновската митрополия. Катедралата е една от най-величествените сгради в старата българска столица. Уста Колю Фичето я строи в периода 1842 – 1844 г. За строежа са събрани пари от дарения на вярващите. Катедралата е изцяло изработена от дялан пясъчник. Главният корниз е с формата на двойна кобилица. Редувани са червени тухли и камък. Прозорците са елипсовидни. Те придават на катедралата един неповторим вид. Вратите са направени от славонски дъб. През 1877 година в храма се отслужва благодарствен молебен за влизането на руските войски в града. Това е и мястото, на което княз Александър I Батенберг и цар Фердинанд I полагат клетва. В притвора на църквата са гробовете на митрополитите Климент, Софроний и Антим, останали в историята на града и като видни общественици.

    
  • Паметник на обесените

    Идеята за изграждане на Паметника на обесените се заражда в първите години след Освобождението. За това допринася активната дейност на търновската общественичка Евгения Кисимова (дъщеря на общественика х. Георги Кисимов и сестра на общественика Пандели Кисимов). По нейна инициатива и чрез ръководеното от нея дружество "Милосърдие" се събират средства за издигане на паметник на мястото, където през 1876 година са обесени участници в Априлското въстание. С парични помощи от Общината и от гражданите на Търново паметникът е изграден по проект на италианския архитект Джовани Мусути (проектант и на Стамболовия мост), който по това време е на служба в Общината. Паметникът е изработен от бял арбанашки камък и има формата на четиристенна пирамида, издигаща се над няколко реда каменни стъпала. Отгоре завършва с каменен кръст.

    
  • Паметник „Майка България”

    Паметникът "Майка България" е издигнат в памет на търновците от Пета опълченска дружина от 18-и, 20-и, 46-и, 50-и, 70-и и 83-ти пехотни полкове, загинали по време на Освободителната война, събитията, предшестващи Съединението на България, Балканската и Междусъюзническата войни, както и в Първата световна война. Паметникът ''Майка България'', тогава известен като Паметник на победите, е построен изцяло със средства, дарени от населението на Велико Търново. Проектът е на скулптора Светослав Йоцов, а изпълнението на строителството е дело на арх. Теньо Ибушев. Паметникът е един от паметниците на българската войнска слава. Началото на изграждането на паметника се поставя на 9 март 1926 г. по инициатива на Дружеството на запасните офицери "Бунар Хисар", когато се създава комитет за „въздигане на паметник на всички паднали воини за освобождението и обединението на българското племе”. Изграждането на „Вечен огън” в криптата на паметника „Майка България“ е осъществено през 2001 година от Ротари клуб – Велико Търново, като финансирането е изцяло със собствени средства, дарени от членовете на клуба.

    
  • Паметник на Стефан Стамболов

    Монументът на Стефан Стамболов е изграден изцяло с дарителски средства и е открит официално на 6 юли 1995 г. от президента Желю Желев. Председател на Националния инициативен комитет за построяването на паметника е Георги Стефанов. Автори на проекта са проф. Ненко Маров и арх. Лъчезар Лалев. Паметникът е изграден в близост до мястото, където се предполага, че е била родната къща на Стефан Стамболов. За около година членовете на инициативния комитет успяват само от дарения да съберат 2 689 500 деноминирани лева. Средства за паметника са предоставили 158 дарители, сред тях има физически и юридически лица – банки, Фонд “13 века България” и няколко севлиевски индустриалци. По-крупни дарения правят д-р Петър Аладжов (200 000 дойче марки), акад. Благовест Сендов, президентът Желю Желев и др.